Хинапът (Zizyphus vulgaris), известен в България и като финап, барбарошка, джинджер, дзиндзифка или китайска фурма, е ниско дърво или храст от семейство Зърникови. Хинапът е дърво с височина до 8 m или с храстовиден хабитус. Листата са обикновени, удължено овални, с дължина от 2 до 5 cm и широчина от 1,5 до 2,5 cm. Освен централната жилка, от основата на петурата излизат две дъговидни странични жилки. Периферията на листото е слабо назъбена, а прилистниците са видоизменени в бодли. Цветовете са двуполови, дребни, жълто-зелени и се появяват на групи в основата на листата. Плодът е с костилка с дължина до 3 cm. Той е сферичен или удължен с червено-кафяв цвят и има приятен вкус. Живее около 100 години. Открити са екземпляри на възраст до 300 години. Започва да плододава на третата година. Стволът, клоните и короната имат специфично изкривяване, което прави хинапа подходящ за декорация на паркове и градини.Издържа на голяма горещина през лятото. Обича рохкави и варовикови почви с добър дренаж. Плодовете съдържат много ценни за човешкия организъм хранителни вещества: захари, белтъчини, киселини, мазнини. Особено богати са на кобалт, йод, желязо. Извънредно високо е съдържанието на витамин С . Освен за храна, плодовете се използват като лечебно средство при заболявания на дихателната и храносмилателната система. Плодовете му имат свойството да понижават артериалното налягане, да регулират холестерола. Извлеци от костилките му имат седативно действие. Уникален ефект имат листата му – потискат сладкия вкус (след едно сдъвкано листо захарта има вкус на пясък за няколко часа). Изследвано е много от китайски, японски и средноазиатски учени, но механизмът на хипотензивното му действие не е ясен засега.
Хинапът се характеризира с изключително твърдата си дървесина и коленчатите леторасли с изпъкнали възли.
Короните се формират и изграждат почти естествено. Не са отбелязани случаи в България на повреди от болести или неприятели.
