Какви фиданки и плодни храсти се садят през ноември-декември

овощни култури (с изключение на ореха). При климатичните условия на нашата страна засаждането на овошките трябва да приключи до средата на декември, 15-20 дни преди настъпване на големите зимни студове.
Непосредствено преди засаждането младите фиданки се преглеждат внимателно – те трябва да бъдат здрави и да отговарят на определени изисквания: височината им да е над 100-110 см, да имат най-малко 3 скелетни клона, минимум 3 корена с дължина 30-35 см и т. н.

Преди засаждането корените на дръвчетата трябва да се съкратят с 1-2 см. Ако има повреди по кореновата система, наранените места задължително се отстраняват до здрава тъкан. За да се предотврати засъхването на отрезите и да се ускори зарастването им, след тези операции е желателно коренището да се потопи в каша, приготвена от 1 част пресен говежди тор и 3 части глина, разредена с вода. Овошките се засаждат в предварително изкопани за тази цел посадъчни ями. За леките пропускливи и топли почви дупките са с дълбочина 45-50 см.

Десетина дни преди засаждането на дръвчетата, ако не е извършено предпосадъчно наторяване на площите, в посадъчните ями се внася по 100-200 г суперфосфат, 80-100 г калиев сулфат (за леки и песъчливи почви) и 10-12 кг добре угнил и предварително смесен с почва (за  предпочитане от горния почвен слой) оборски тор.
При засаждането кореновата шийка на дръвчетата трябва да остане 2-3 см над почвената повърхност. Ако насаждението е изложено на ветрове, се препоръчва фиданките да бъдат укрепени с колче, забито на 8-10 см от стъблото. Запълването на посадъчните ями с почва трябва да става постепенно. След като пръста покрие корените на дръвчето, е необходимо да се извърши уплътняване на почвата, от периферията към центъра. Веднага след засаждането фиданките се поливат с 10-15 литра вода.

През ноември овощните култури се намират в състояние на относителен покой, а голяма част от неприятелите и причинителите на болестите по тях преминават в неактивна форма. В растителните остатъци зимуват много вредители. В овощните градини те са потенциален източник на редица болести (струпясване по ябълката и крушата, кафяви листни петна по дюлята и крушата, церкоспороза, загиване завръзите на дюлята, черно гниене по семковите и др ) и неприятели (ябълковия цветопробивач, плодови оси, бадмов семеяд, черешова муха и др). Заради това всички отпадъци и окапали или мумифицирани плодове трябва да се отстранят от овощните насаждения. Чрез качественото провеждане на дълбоката оран също до голяма степен ще бъде ограничено разпространението на икономически важните болести и вредители.