Най-голямо икономическо значение за
Лешникът има болестта брашнеста мана. Тя се причинява от гъба, като образува плесен върху горната повърхност на листата, прошарена с черни тела. Патогенът зимува в окапалите листа, затова е важно листата да се събират и унищожават или да се заравят при обработка на почвата. Опасни неприятели по лешника са лешниковият хоботник и лешниковият сечко. Лешниковият хоботник е бръмбарче, което се среща през пролетта и лятото и зимува като ларва в почвата. Възрастните бръмбарчета нагризват зелените плодове и снасят в тях по едно яйце. След известно време те напускат плодовете и се заравят в почвата.
Лешниковият сечко също е малко бръмбарче, което снася яйцата си под кората на леторастите. Ларвите се вгризват в сърцевината, където прекарват две зими. Нападнатите леторасти загиват. Мерки за борба. За да се унищожат източниците на зараза през есента, след листопада трябва да се съберат и унищожат опадалите листа и почвата да се обработи. По този начин се унищожава заразата от брашнеста мана и ларвите на лешниковия хоботник. През зимата се изрязват и изгарят нападнатите от лешниковия сечко клонки. Червивите плодове се събират няколко пъти през лятото.
Когато започне разлистването на храстите срещу брашнестата мана се пръска с разтвор от 0,1 процент каратан или 0,6 процента тиозол (всяка година, обаче можете да проверявате в близката агроаптека за разрешените за употреба препарати). Пръскането се повтаря след 10-12 дни. Следващото пръскане е при появата на възрастните на лешниковия хоботник с 0,15 процента агрия 1050, 0,1 процент релдан или друг инсектицид с по-дълго последействие. По време на масовия летеж на неприятеля трябва да се направи още едно пръскане. С пръсканията срещу лешниковия хоботник се унищожава и възрастните на лешниковия сечко.