КЪПИНИ БЕЗ БОДЛИ - размножаване и сортове
Къпината е сравнително слабо разпространен овощен вид у нас. Отглежда се изключително като любителска култура заради привлекателните и с богато съдържание плодове, които се използват както за прясна консумация, така и за преработка в компоти, сладка, конфитюри и др. РРазвива се най-добре в райони с по-прохладен и влажен климат. Когато има условия за напояване може да се отглежда и в по-сухи и по-топли райони. Ограничаващ фактор за нейното разпространение са температурните условия. При температури под минус 18-20С измръзват по-голяма част от плодните пъпки и части от издънките. При падане на температурите под минус 24-28С при повечето къпинови сортове измръзва цялата надземна част, но растенията се запазват, тъй като многогодишната част при нея е в почвата. за да се запазят от измръзване стъблата на стелещите се сортове през есента трябва да се оставят върху почвата за да се покрият със сняг или с други материали.
Къпината е се размножава чрез върхово вкореняване, което е основен начин при стелещите се сортове. За целта се използват добре развити млади едногодишни издънки и техните странични разклонения. В началото на лятото върховете на основното стъбло и на по-силните разклонения се заравят с рохкава, влажна и по-богата на хранителни вещества почва на дълбочина 8-12 см. Едно от най-важните условия за успешното вкореняване е поддържането на оптимална влажност чрез редовни поливки, когато валежите са недостатъчни. В зоната на връхната пъпка прорастват коренчета и до есента се получава готов посадъчен материал. Най-подходящ срок за засаждане на къпината е есента. То трябва да се извърши рано, непосредствено след листопада. Новозасадените растения се загърлят на височина 15-20 см, което ги предпазва от изсъхване и измръзване. Засаждането може да се извърши рано напролет, но не по-късно от края на февруари до началото на март. При засаждането трябва да се внимава пъпката на посадъчния материал да остане над почвата. разстоянията на засаждане са около 1,5-2 м между редовете, а в реда 0.8 – 1,2 м за изправено и полуизправено растящите сортове и 2-3 м за стелещите се. Броят на къпиновите сортове, които са разпространени у нас е доста ограничен. Една част от тях са бодилести, а други без бодли. Отглеждането на сортове без бодли е много по-лесно и някои го предпочитат. При тях обаче плодовете са по-дребни и зреят доста по-късно и продължително. По вкусови качества отстъпват на някои от бодилестите сортове. > Торнфрий е е един от най-широко разпространените сортове къпини без бодли. Той е силно радтящ, издънките му достигат на дължина 2,5-3 м и трябва да се отглеждат на подпорна конструкция. Сортът не е много студоустойчив и измръзва при понижение на температурите под минус 15-18С. Сравненително по-добре понася горещините, но при продължително засушаване плодовете остават дребни и с лошо качество. Плодовете са средно едри до едри, заоблени, черни, лъскави, възкисели и леко тръпчиви. Зрее към края на юли до началото на август в продължение на 1,5 2 месеца. Смутстем е друг безбодилест сорт, малко по-силно растящ, като издънките му достигат 3-3,5 м и трябва да се отглежда на подпорна конструкция. той е сравнително по-студоустойчив и по-сухоустойчив. плодовете му са средно едри, тъпоконусовидни, черни, лъскави, възкисели и леко тръпчиви. Зреенето започва около 10-на дни след
Торнфрий е и беритбата продължава около 2 месеца. това са двата по-широко разпространени нас безбодилести къпинови сортове. Освен тях много любители овощари предпочитат отглеждането на сортове с бодли, някои от които имат доста по-едри и качествени плодове.Един от тях е Бойсен. той е доста по-взискателен към почвеното плодородие и по-чувствителен на студ. Плодовете му са много едри, тъмно виолетовочервено оцветени, много привлекателни на външен вид, с отличен вкус и аромат. Зреенето настъпва към средата на юли и беритбения период продължава 20-25 дни. Той е доста силно растящ сорт със стелещит се стъбла и задължително трябва да се отглежда на подпорна конструкция.
« Назад към всички публикации